Железопътен и Интермодален транспорт

      Развитието на икономиката в национален и световен мащаб оказва влияние върху развитието на пристанищата. Световната икономическа криза остави отпечатък върху товарооборота на всички пристанища. Освен кризата, допълнителна причина за спада в товарооборота се оказа и преструктурирането на българската икономика – основни предприятия, внасящи суровини за своето производство (Металургичният комбинат Кремиковци) прекратиха дейност след приватизацията им. Очертава се тенденция за промяна в структурата на товарооборота – делът на контейнерните и Ро-Ро превозите нараства за сметка на генералните и насипни товари.

     Тяговият подвижен състав на съвременните железопътни оператори у нас и ЕС, състоящ се от дизелови, електрически и хибридни локомотиви, от пожароопасна гледна точка, работи основно в два режима: гарови и междугарови. Ако при първия тип режим възникнат пожарни инциденти, те могат да бъдат лесно овладени.
      От същата гледна точка, вторият тип режими са по- важни и съществени. 

      Железопътният транспорт се явява основен вид транспорт във всички индустриални страни в света. Той се развива в условията на сериозна конкуренция с автомобилния, въздушния, речния, морския и неконвекционалия транспорт. Това води до постоянното му усъвършенстване чрез непрекъснатото внедряване на нови методи за пресмятане и проектиране, чрез въвеждане на авангардни технологии и чрез използване на съвременни методи за изпитване на железопътната техника.
      Историята на железопътните возила започва с построяването на първата линия. Тя свързва английските градове Стоктън и Дарлигтън през 1825 г. и е с дължина 21 km. През тридесетте години всички развити в индустриално отношение страни (САЩ, Франция, Белгия, Германия, Русия и др.) вече притежават своя собствена железопътна мрежа.
      У нас първата железопътна линия влиза в експлоатация на 07.11.1866 г. Построена е от барон Хирш. Тя свързва градовете Русе и Варна и е с дължина 223 km. През 1873 г. е открита линията Свиленград-Белово, а през 1890 г. – Пирот-София-Бургас.
      Първият Закон за железниците е приет от Народното събрание на 31-ви януари 1885г. Според него държавата изцяло поема строителството на железопътната мрежа и експлоатацията, организацията и управлението на железопътния транспорт в България. По силата на този закон се възприемат и инициалите “БДЖ”, които са символ на държавната железница и до наши дни.

      Изграждането на устойчива среда за живеене, работа и почивка не може да се осъществи без предоставянето на удобни условия за достигане от точка А до точка Б, съчетавайки предимствата на всички видове транспорт. Откриването на решението на тази „сложна” задача се намира в интегрираното управление на транспортния процес.